По време на командировката работникът или служителят изпълнява своите трудови задължения в друго населено място, без да се променя характерът на работата.
 
Едностранно работодателят има право да командирова работник или служител само в рамките на срок от 30 календарни дни без прекъсване.

Няма законово ограничение за общата продължителност на срока на командироването в рамките на една календарна година, но за командироване без прекъсване за срок по-дълъг от 30 календарни дни е необходимо предварително писмено съгласие на работника или служителя.

Командироване в страната

Командироването става с писмена заповед на работодателя или упълномощено от него длъжностно лице. В случай на необходимост от незабавно заминаване на лицето заповедта може да не се издаде предварително, но трябва да бъде оформена най-късно в 3-дневен срок от командироването.

 В заповедта се посочват задължително:
- дата на издаване, предприятието и лицето, което издава заповедта;
- трите имена и длъжността на командирования;
- място на командироване;
- задачата, за която лицето се командирова;
- времетраенето на командировката;
- командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право;
- начинът на пътуването (с какво превозно средство) и други данни, които имат значение за определяне правото и размерът на командировъчните пътни пари;
- необходимостта и видът на отчета за извършената работа.

Размерът на пътните пари при командироване се определя в зависимост от посочения превоз в заповедта. Отчитането става с представяне на билет за пътуването или друг документ, предвиден в наредбата.
 
Пътни пари при командироване не се изплащат в следните случаи:

-когато командированото лице ползва безплатен превоз;
- когато командированото лице се намира в населеното място, където е командировано на друго основание (различно от нуждите на предприятието за целта на командироване).

Не се плащат транспортните разходи по завръщането, когато командированото лице по своя вина не се завърне своевременно след изпълнение на съответната служебна задача.

Размерът на дневните пари, установен в чл. 19 от Наредба за командировките в страната, е 12 лв. Изплаща се половината от посочената сума, когато лицето не нощува в населеното място, където е командировано.

 
Няма горна граница относно размера на дневните пари, но в случай, че те са повече от двойно определения в Наредбата размер – 24 лв. за един ден, сумата над двойния размер не се признават за разход на предприятието (чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО).

Размерът на квартирните пари се определя според действително изразходваното, като документът за нощувка, с който се отчита командированият, трябва да бъде издаден на негово име.

Преди да бъде възстановена сумата за командировъчни разходи, командированият трябва да удостовери присъствието си в мястото на командироване. С положен печат и подпис на длъжностно лице от съответното предприятие върху заповедта за командироване.

Задължение на командирования работник или служител е да представи в 3-дневен срок от завръщането си и доклад с отразени резултати от изпълнението на възложените задачи по време на командировката.

Командироване в чужбина

Текстовете на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина са съобразени със съвременната икономическа действителност и с правото на стопанските субекти с преобладаваща или изцяло частна собственост сами да определят условията относно командироването и специализациите в чужбина на свои работници и служители.

Задължителните елементи на заповедта за командировка или специализация са изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 2 от Наредба та за служебните командировки и специализации в чужбина.

Не съществува задължение в съдържанието на заповедта да се посочва целта на командировката/специализацията, както иизискване тя да бъде подписана, освен от ръководителя на ведомството/предприятието, също и от главния счетоводител.
 
Липсата на изискване да се посочи целта на командировката/специализацията отчасти се компенсира с изискването да се посочат други обстоятелства (освен изброените в 12-те точки на чл. 5, ал. 2), но свързани с конкретните условия на командировката или специализацията.

Все пак, така широко формулирана, тази разпоредба дава свобода на издателя на заповедта сам да прецени до каква степен и в какъв обем да посочи тези обстоятелства, или да изпълни това свое задължение само формално.

Заповедта за командировка или специализация в чужбина следва да съдържа:
        - началната дата и продължителността на командировката или специализацията в календарни дни;
        - да бъдат определени дните за пътуване, почивните и празничните дни.

        В чл. 6 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина са изброени изчерпателно и лицата които издават заповедите за командироване или специализация и имат качеството “командироващ орган” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от същата наредба.

 
Общата продължителност на срока за командироване в рамките на една календарна година е 180 дни, но само за ведомствата (чл. 11, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина). Това ограничение не се отнася за лицата, включени в списъка по приложение № 1 от Наредбата.

Средства за пътни, дневни, квартирни и други разходи

Те са уредени са в раздел III от НСКСЧ. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина дава възможност за свободен избор по отношение на превозните средства за пътуване при командировка. 
 
Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, изрично допуска възможността за ведомствата и предприятията да откриват сметки в местни банки (в страната на командироване или специализация) за издаване на банкови карти за безналично плащане на дневни и квартирни пари.

Таксите за трансфера на средствата по вече откритите сметки са за предприятията и не могат да бъдат удържани от възнаграждението или от сумите за командировъчни разходи на командированото лице.

В чл. 18, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина са посочени компонентите на дневните пари – средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи.

Именно посочването на други разходи дава свобода за определянето им в рамките на нормативно признатото.

Когато разходите за вътрешен транспорт на командирования (пр. ползван таксиметров превоз от летището до населеното място на командировката) превишава с 30 % дневните пари надвишаващата ги част е за сметка на ведомството/предприятието. За да бъдат отчетени тези разходи в счетоводството на предприятието се представя задължително документ за съответния разход.

В случай, че приемащата страна осигурява пълен пансион на командирования се изплащат само 30% от размера на дневните пари.

Когато в рамките на служебните си задължения командированият престоява по-малко от едно деннощие, но повече от 4 часа на територията на страна, съседна на България, се изплащат само 35 % от полагащите се за съответната държава дневни пари.
 
Пълното изплащане на дневните пари е за срок от 30 последователни календарни дни. В случаите когато командировката е продължила по-дълъг период от време размерът на дневните пари се намалява с 25 %.

Размерът на дневните пари е диференциран в зависимост от страната на пребиваване на командированото лице и е определен в таблица към Приложение № 2 от Наредбата.

 Относно компонентите, които включват квартирните пари, са добавени разходите за закуска и осветление.

Данъците се възстановяват на командирования от командировалото го ведомство или предприятие.

Въведена е задължителна медицинска застраховка за сметка на ведомствата и предприятията за целия срок на командировката (чл. 28, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина).

При постъпване в болнично заведение за дните на лечение командированият вече има право на 30 % (а не както досега 25 %) дневни пари. Разходите за прегледи, изследвания и лечение в лечебно заведение, които не са покрити от застраховката по чл. 28, ал. 1 от Наредбата, се поемат от ведомството или предприятието, като в случай на смърт на лицето се поемат и всички разходи, включително по транспорт до РБ, които не са покрити от застраховката.

Във връзка с отчетността на средствата за командировки и специализации е предвидено ръководителите на предприятия сами да определят реда за утвърждаване на тези средства. Ръководителите на държавни ведомства правят това след предварително изготвяне на сметка по образец, утвърден от министъра на финансите.

 Запазва се изискването в 10-дневен срок от завръщането си командированият да представи отчет пред съответния ръководител за извършената работа (чл. 38, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина), както и в 14-дневен срок и отчет за изразходваната валута (чл. 39, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина).

Специализации

 По отношение на специализациите е предоставена нова възможност – условията по получаването на трудовото възнаграждение на специализанта да се урежда с договор за повишаване на квалификацията или преквалификация по КТ. Когато специализантът е в служебно или друго правоотношение със съответното ведомство, въпросът на възнаграждението се урежда със споразумение между страните.
 
Съгласно чл. 22 дневните пари при специализации в чужбина са:
        - за първите 45 дни – 90 % от размера по приложение № 2 от Наредбата;
        - след 45-ия ден – в размер на 70 % от размера по приложение № 2.

В Наредбата е предвидена самостоятелна категория лица – персонал на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни средства, които получават командировъчни пари в размер различен от този за останалите командировани. Размерът е определен в ставка по приложение № 3 от Наредбата.

Ставката се прилага за следните категории персонал:
        - шофьорите и стюардесите при автомобилни превози;
        - членовете на екипажите на въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства.